Руски език

Руският език ( русский язык ) е географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света, говорен от около 260 000 000 души. През 20 век, поради статута на Съветския съюз като суперсила, той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави - Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан, Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия, както и на Организацията на обединените нации. Освен това около 1/4 от световната научна литература е публикувана в Русия. Руският език също се използва в терминологията на области като техниката, комуникациите и т.н.

Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика - беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката.

Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите два източнославянски езика - украинския и беларуския . В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.

 Руската азбука е кирилица, почти изцяло съвпадаща с българската, но руската има 3 букви в повече — това са буквите Ё ё, Ы ы и Э э. Тя също произлиза от първоначалната кирилица, но се основава на проведената от Петър I през 1708 гражданска реформа на азбуката. През 1918 руската азбука отново е изменена.